Еднояйчни или двуяйчни близнаци

loading...

Близнаци има, откак съществува човекът, само че те се раждат по-рядко. Както е известно, съществуват еднояйчни близнаци (ЕЯБ) - уникален случай на равностойна наследственост и генетична идентичност, и двуяйчни близнаци (ДЯБ), които генетично си приличат толкова, колкото и всички останали братя и сестри.

Еднояйчни или двуяйчни

Когато срещнем близнаци, почти автоматично си задаваме въпроса: еднояйчни или двуяйчни?
Най-често отговорът се получава от пръв поглед
Ако близнаците са разнополови, заключението може по принцип да бъде само ''двуяйчни''. Ако те са еднополови, но никак не си приличат, обикновено ги смятат също за ''двуяйчни''. Но тук вече преценката може понякога да бъде и погрешна, защото и еднояйчните близнаци могат да имат различна външност, обусловена от тежки смущения по време на бременността, болести, смущения в храненето или злополуки след раждането. За всеки заинтересован много по-сложна, но и по-привлекателна би била задачата да установи какви са еднополовите близнаци с голяма прилика помежду им. Тук вероятността за грешка в заключението, направено от пръв поглед, е твърде голяма. В крайна сметка до правилна преценка може да се стигне само след грижливи сравнения и определен антропологично-медицински анализ. И днес има още много близнаци или родители на близнаци, които не знаят дали те, респ. техните деца, са еднояйчни или двуяйчни.

От биологична гледна точка ЕЯБ и ДЯБ се различават основно. Докато ЕЯБ са генетични двойници и разполагат с еднакъв наследствен потенциал, ДЯБ се различават генетично толкова, колкото и всички братя и сестри.
Как може да се обясни това? Какви биологични механизми лежат в основата на тези различия? Как се създават ЕЯБ и ДЯБ?

Отговорът на тези въпроси ни принуждава да направим едно кратко и разбираемо за всички въведение в ембриологията. Налага се да се спрем върху процеса на оплождане и първите дни след него, за да изясним в основни линии създаването на близнаците. Защото дали ще се заченат близнаци и от какъв тип, се решава от оплождането или (при ЕЯБ) в първите две седмици от ембрионалния им живот.

При хората по правило се ражда по едно дете. При всеки менструален цикъл на жената обикновено се подготвя една яйцеклетка и се изхвърля от яйчника с овулацията. Тя запазва годността си за оплождане само от 4 до 20 часа и преминава за 4 до 6 дни през маточната тръба в матката. Следователно оплождането става в първия ден след овулацията в горната част на маточната тръба. Една мъжка полова клетка прониква в яйцеклетката. В момента на проникването яйцеклетката се свива светкавично и така се запазва от други полови клетки. В този момент се заражда новия живот Генетичната комбинация се осъществява в яйцеклетката. С акта на оплождането се определя родът, расовите и многобройните физически белези, строежът и функциите на органите. Тук, разбира се, изключваме евентуални патологични процеси. Без преувеличение можем да кажем, че това е най важният момент от живота на човека, няма по-богат на последствия от него. Малко след оплождането в зиготата (оплодената яйцеклетка) настъпва делението. Този процес протича още по време на транспорта в маточната тръба. Около 6 дни след овулацията зиготата се поселва в лигавицата на матката.

Как се зачеват двуяйчни близнаци

Двуяйчните близнаци, както показва названието, произлизат от две яйцеклетки.

При някои жени може да настъпи многократна овулация. Две или повече яйцеклетки се отделят почти едновременно. Това може да стане от единия или от двата яйчника. Най често две яйцеклетки съзряват едновременно в една и съща фоликула (плодно мехурче). Причините за многократната овулация могат да бъдат различни и все още не са напълно изяснени. При всички случаи и наследственият фактор оказва влияние, но най-голямо внимание следва да се отреди на въздействието на средата. Основание за това дава преди всичко фактът, че ражданията с ДЯБ през последните години намаляват, а също така, че случаите на бременност с няколко деца се увеличават рязко след прилагането на специална хормонална терапия.
Когато се оплодят две яйцеклетки, процесът на транспортиране през маточните тръби и имплантация в лигавицата на матката продължава. Двата зародиша обикновено се имплантират на различни места в матката, развиват се след това разделени един от друг чрез собствени плодни обвивки и се хранят от различни плаценти.

Много рядко се срещат изключения от това нормално развитие на ДЯБ. Но при ДЯБ в майчината утроба то може да протече при условия, типични за ЕЯБ: двете плаценти и хорионите могат да се сраснат, ако двата зародиша се имплантират близо един до друг.

ДЯБ са обикновени братя и сестри, те произхождат от две различни майчини яйцеклетки, оплодени от две различни бащини полови клетки и следователно - от две различни зиготи.

Трябва да обърнем внимание върху още две особености при създаването на ДЯБ. Не е изключено ДЯБ генетично да са само полубратя или сестри. Това може да се случи, когато двете яйцеклетки се оплождат от полови клетки на различни полови партньори. Узряването на яйцеклетките може да стане в различни дни, както и половите сношения с двама различни мъже могат да се осъществят в съвсем кратък интервал.

Много рядко се среща и друг случай: оплождането на две яйцеклетки от различни менструални цикли. Обикновено след оплождането и имплантацията на зародиша узряването на другото яйце се възпрепятства по хормонален път (чрез прогестерона в жълтото тяло). Ако този задържащ механизъм не функционира, би могло да се стигне до овулация и евентуално ново оплождане. Втората бременност се прибавя към първата. Има достатъчно данни за такива случаи.

Освен това единият близнак върви много по-напред от другия в своето развитие, което допуска, но не доказва по безспорен начин едно по-късно оплождане.

а еднояйчни близнаци...
ЕЯБ се създават при съвършено други условия. Те произхождат от една оплодена яйцеклетка. Названието еднояйчни не е съвсем точно. Те са не само еднояйчни, но и едноспермови. Зародишът се разделя на две съвършено симетрични половини с абсолютна генетична идентичност. Те имат еднакъв наследствен потенциал, но се развиват като два самостоятелни индивида. Теоретично те си приличат повече от ''две капки вода''. А изключенията потвърждават правилото. Някои условия на развитието по време на бременността, което ще рече - някои негенетични фактори, могат да доведат до различия между ЕЯБ.

ЕЯБ имат винаги еднакъв пол, еднаква кръвна група и съвършено еднакви серумни фактори. Това е валидно и за много други наследствени физически белези, за цялата им анатомия и функциите на организмите. Причината за създаване на ЕЯБ още не е известна. Знаем само, че около три до четири на хиляда от всички раждания в света са на ЕЯБ. Тъй като причинните закономерности на делението при ЕЯБ още не са открити, можем да оценим това явление само като радваща прищявка на природата.
По-рано се смяташе, че делението при ЕЯБ става едва след имплантирането на зародиша в матката. Преди това се смяташе, че ЕЯБ се развиват при условията на обща плацента и общ хорион. Днес акушерът е наясно, че плацентата (1 плацента = ЕЯБ, 2 плаценти = ДЯБ), както и плодният мехур (1 хорион = ЕЯБ, 2 хориона = ДЯБ), не е точна диагноза, че както при ЕЯБ, така и при ДЯБ се срещат много изключения.

ЕЯБ се създават още в първите две седмици след оплождането. Точният момент на разделянето на зиготата обаче има съществено значение за по-нататъшното развитие на ЕЯБ. Дали то става на втория до третия ден след оплождането (II или IV стадий на клетката) или малко по-късно - в стадия на бластулата, едва във втората седмица на оплождането? Дали зиготата се намира по пътя към матката или вече е имплантирана там? Това са решаващи въпроси. Защото в продължение тези 14 дни зародишът на ЕЯБ преминава през съвършено различни стадии на съзряване, намира съвършено различни условия за развитие в майчиния организъм, т.е. различни вътреутробни условия за живот. Различаваме три варианта.

Вариант 1

Ако разделянето стане през първите 4 до 5 дни, двата ЕЯБ зародиша се развиват при условия типични за ДЯБ. Те имат два отделни плодни мехура, могат да се имплантират на две различни места в матката и следователно притежават две отделни плаценти. Около една трета от ЕЯБ се развиват при условия, типични за ДЯБ. Така се обясняват многото грешни диагнози при раждане.

Вариант 2

Ако делението стане от 4-5 до седмия ден след оплождането, зачатъкът на външния околоплоден мехур е вече образуван и не се разделя. Тогава ЕЯБ се развиват в един общ хорион, имат една плацента, но са разделени един от друг от два амниона. Този случай се среща много често, дори може да се сметне за типичен при ЕЯБ

Вариант 3

Ако делението стане след седмия ден, зачатъкът на вътрешния околоплоден мехур (амнион) вече е образуван. Той не може да се раздели. Разделените толкова късно близнаци в един единствен плоден мехур, един до друг в околоплодната вода. Този вариант се среща извънредно рядко, при около 1-2%

Процеси на деление, настъпващи след тринадесетия ден, по правило не водят до пълно разделяне на двата индивида. Така възникват различните сраствания и двойни аномалии.

Когато близнаците са повече от двама
Раждането на трима, четирима или повече на брой близнаци се причислява към най-големите рядкости в живота на човека.

Бременността с трима близнака е свързана с голям риск. И това е разбираемо, защото майчиният организъм е ''програмиран'' за едно дете. Така болшинството от тройките близнаци не могат да бъдат износени през целия период на бременността и идват на света около 1-2 месеца по-рано. Колкото по-рано настъпи раждането, толкова по-ниско е телесното тегло на децата, толкова по-голяма е опасността от патологично протичане на раждането и от смърт.

Но когато тримата близнака преживеят първите седмици след раждането, те се развиват така добре, както и двойките близнаци. Изоставането в основни линии се компенсира през първите години на живота